Завръщане - Стоянка Боянова

СТОЯНКА БОЯНОВА

Поет, физик, редактор.

Завършила е основно образование в гр. Сопот – трети и четвърти клас учи в „Радиното училище“, описано в романа „Под игото“ от Иван Вазов, гимназия – в гр. Карлово, а след това се дипломира в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, специалност „Физика“. Главен експерт в Българския институт по метрология в София.

Автор на 11 книги – девет с поезия, един роман и сборник с разкази.

Превеждана е на японски, английски, немски, полски, сръбски, арменски.

Редактор на книги с разкази, романи, поезия и речници. Член е на Съюза на българските писатели – София, Дружеството на българските писатели – Карлово, Български съюз по метрология, Хайку клуб – Пловдив, Българския хайку съюз, Световната хайку асоциация, Британското хайку и танка общество, Хайку асоциацията в САЩ, Световната хайку асоциация.

Най-новата ѝ публикации е в Taj Mahal Review № 1, 2017 г. с милиард и половина аудитория за англоговорещи и пишещи предимно в Индия и САЩ. Според д-р Karunesh Kumar, редактор на изданието, „най-доброто, което издателството може да предложи е глобалното усещане с автори от цял свят. Факт е, че техните стихотворения и хайку са избрани в този брой, защото разкриват вълнуващи висини и глъбини на силно въображение и наблюдателен ум.“

Автор е на 11 книги:

„Бягащи пространства“ (стихове), 1982 г.;

„Крайбрежна улица“ (стихове), 1992 г.;

„Крайбрежна улица“ (стихове), второ издание,1996 г.;

„Тревата на другия бряг“ (стихове), 1996 г.;

„Надалеч, надалеч…“ (роман), 1998 г.;

„Цъфтяща нощ /Blooming night“ (стихове на български и английски в превод на авторката), 2001 г.;

„Сред розите“ (стихове, художник авторката), 2004 г.;

„Вятърът пресича долината“ (стихове, илюстрации от авторката), 2009 г.;

„Без теб съм друга“ (стихове), 2011 г.;

„По бреговете на живота“ (разкази, илюстрации от авторката), 2011 г.,

„Невидим благослов“ (стихове), 2015 г.

Съавтор е в редица издания. Носител е на над 20 национални и международни награди от различни конкурси.

Представена е в:

„Кой кой е в България“, издателска къща „Труд“, 1998, с. 89.

„Кой кой е в българската култура“, „Словина“ (Варна), 1998, с. 66.

„Картотека на съвременната българска поезия“, Спас Антонов/Мултипринт ЕООД, София, 2006, с. 131, 196, 300.

„Изявени пловдивчани“, Личностна енциклопедия, ВУАРР Пловдив, 2016, с. 62.

„Азбучник на Съюза на българските писатели“, 1913 – 2016, Български писател, 2016.

The Haiku Foundation, Winchester, USA, Хайку фондацията, САЩ,

https://www.thehaikufoundation.org/poet-details/?IDclient=1751

Taj Mahal Review – JUNE 2017 Тач Махал Ревю – 2017, Индия

Haiku Foundation Digital Library,

ЗАВРЪЩАНЕ

Русе. В началото на 90-те години на ХХ век пътувах с автобус към филиала на софийската ни служба. Беше рано сутринта. Мислех за предстоящия ден и не обръщах внимание на пътниците. По едно време чух глас:

– Ти на колко години си?

– Стар съм – отговори му друг.

Загледах се и видях двама възрастни мъже да седят един до друг на първата седалка. Стори ми се, че са на една възраст. Разговаряха тихо, но аз бях права до тях и ги чувах добре.

– На колко години си?

– На седемдесет и три – отговори вторият.

Първият въздъхна и поклати глава.

– Аз съм на осемдесет и пет – в гласа му се долавяше самочувствие. – Тия дни се върнах в България от чужбина. Дойдох си да видя родния Русе, Дунава и моста... Ех, влюбени млади времена! Този мост на любовта!

Социалистическият строй си беше отишъл след 45 години, през които заминалите в чужбина нямаха право да се завърнат в родината – сякаш бяха врагове. Хора, които десетилетия не бяха стъпвали в България, с вълнение търсеха роднини и познати. Лицата им сияеха.

– Ти помниш ли артиста Огнянов? – продължи мъжът, който идваше от чужбина.

– Не. Театърът ни се казва „Сава Огнянов“.

– Как играеше само! И ми каза: „Момче, ти за артист ставаш, бе!“ А той може и да не е жив. Не си ли чул как се е споминал?

– Не съм.

– Когато бях юноша, той... млад ми изглеждаше, ама не беше. Не може да е жив, значи. Пък и ти не си чувал за него! А аз си представях, че като се върна в България, ще го открия и ще му ида на гости.

Двамата замълчаха. Автобусът се движеше по улиците и приближаваше голямата река. Мостовете във времето изглеждаха изпокъсани, но мостът на обичта към родината и младостта го беше върнал отново тук и спомените го изпълваха с енергия и ентусиазъм.

Осемдесет и пет годишният въздъхна и като събуден от дълъг сън, рече:

– Не мога да срещна познат. Няма ги. Тръгнах да се върна при близките... Пък то, не мога да намеря човек, който ги е познавал. Поне за тях да си побъбрим!

Показа се реката и величествените ѝ води изпълниха с възторг русенеца, идващ от чужбина. Той каза:

– Реката е тук, мостът е тук, и аз отново съм тук!