Вместо предговор
През
2018 г. се проведе второто издание на Национален конкурс за къс разказ
„Мостове“. Той събра 49 разказа, но по-малкото количество текстове бе
компенсирано с по-добро качество. С удоволствие четях текстовете, горда от
избора на тема. Твърде дълго се вълнувах, че съм избрала тазгодишната тема, от
уефория преминавах в несигурност. Затова реших да помоля моите ученици от випуск
2018-а в МГ „Баба Тонка“ – град Русе да напишат нещо по темата в аванс, за да
се успокоя, че тя (темата) ще допадне и на други автори. Нямаше много желаещи,
а и аз никого за нищо никога не задължавам. Събрах няколкото текстчета на
доброволците дванадесетокласници и се успокоих. Щом те са се справили с нея,
значи и по-възрастните и опитни автори ще успеят. Реших, че най-добрият текст
трябва да бъде награден, като стане начална част на чудесния сборник, който
държите в ръцете си. Негов автор е Мария Гетова, млада дама, която вече учи
„Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Цветелина Георгиева,
МАРИЯ ГЕТОВА
Мария Георгиева Гетова е родена на
17.11.1999 г. в град Русе. Завършва
Математическа гимназия „Баба Тонка“ в родния си град с отличен успех, но още
през ученическите си години проявява интерес в областите на културата и
литературата и разбира, че желае да се занимава с въпросите, свързани с
тях. В момента е студентка по
специалност „Културология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Определя себе си като читател, а публикуваният
разказ като импулсивна реакция, резултат от преживени събития и провокацията на
темата.
Разкажи ми своята история
Вече 20 минути
чаках за някаква информация. Чакането в Спешното отделение е колкото обичайно,
толкова и болезнено. Бях излязла да си поема въздух от задушаващата болнична
обстановка, когато чух някой зад мен да казва: Разкажи ми своята история! Произне се го възрастният човек, когото
бях видяла във фоаето с жена му. Ръката й кървеше, но не бързаше да отиде да я
превържат, той беше излязъл да пуши цигара, а тя беше излязла с него.
Има много по-сериозни случаи от нашия - бях го чула да обяснява на други хора, питащи се защо
жената не беше влязла. Питаха тези, които не бяха видели как внасят сина им на
носилка. Разбрах въпроса му, искаше да
се разсея от бездната на неизвестното, която го разяждаше отвътре.
Превъртях назад
през резонанса: разпита, линейката, падането, та чак до изглеждащия ми вече
нереално концерт. Концертът... оттам започна всичко. Аз бях тази, която беше
настояла да отидем, и наистина, беше ужасно хубав, до момента, в който
приятелката ми се строполи на земята.
Просто чух едно туп! и в следващия момент около нея имаше десетинатина
човека, които я вдигнаха и внимателно я сложиха да лежи на една страна на
масата отвън. Завихме я с якетата си, проверихме и пулса, тя дишаше, имаше кръв
на главата.
Това е по-добрият вариант, по-малко вероятно е да има
вътрешен кръвоизлив - казаха ми. Като
в транс една друга приятелка се обади за линейка, чакахме двайсетитина минути
според моята мъглява заради шока преценка. Всички ни разпитваха, търсеха
причината за припадъка.
Пи един „Сайдер“, нищо по-силно, не приема наркотици, с
нас е само от два часа, а преди това не знаем къде е била и с кого - обяснявахме първо на хората там, после в линейката, накрая в „Спешното“.
Според лекарите имаше първична мозъчна активност, след като се движеше и
отговаряше, когато я питаха за името й. Това е, което знам - казах на човека,
като привърших разказа си.
Настъпиха секунди
мълчание, в които той събираше сила да започне. Едно куче - каза той, едва запазвайки самообладание. − Едно куче подгонило момчето ми, той
побегнал, спънал се в камък и си ударил главата. Жена ми отишла да го защити и
нейната ръка е цялата нахапана. Може би има вътрешен кръвоизлив.
Две деца, ударили главите
си, лежаха в спешното онази нощ, а мисълта, колко крехък е човешкият живот не
ме напускаше. Днес седя на ръба на болничното легло на приятелката си и
възхвалявам късмета, който тя имаше.
След няколко часа я преместиха на третия етаж, за да я наблюдават. Имала
сътресение, но без усложнения – нямаше нужда от операция, дори шевове не и
правиха.
Надявам се бащата
на момчето да може да направи същото, надявам се животът да не е игра на зарове
– един оцелява, а другият - не, макар да знам, че е точно така.
Кръвните
изследвания показаха, че не е приела нищо. Припаднала, защото и паднало кръвното, а не се е усетила, че
трябва да седне веднага. Не е като да не
бях яла - уверяваше ни тя след това, но колкото и да ни се искаше, не
успяхме да й повярваме, познавахме тези нейни отговори и „обилното й хранене“.
Малкото алкохол съвсем е довършил изтощения й организъм. Носехме й закуски,
шоколад, неща, които обича и се молехме преживяването да я е научило, че има и
по-важни неща от фигуратата ти, че си е взела урок и няма да преживеем отново
нещо подобно.
Искаше ми се да
разбера какво е станало със сина на човека, който ми предложи да обменим
историите си, за да ги преживеем по-безболезнено.
 |
| Илюстрация - Красимира Балушева |
Няма коментари:
Публикуване на коментар