Марин седеше до масата на баба Анка. Ръката му поглаждаше бузата и
грапавината на наболата му брада. Пръстите му напипаха неравност, която не беше
там преди няколко дни. Някакво чуждо тяло се беше спотаило под кожата му и
около него се образуваше възпаление. Имаше твърде правилна форма, за да е от
естествен произход. Надигна се тежко и влезе в банята. На мъждивата светлина от
малкото прозорче образът му в огледалото изглеждаше блед и чужд. Това не беше
той. Отсреща в него се взираха очи, изпълнени с жестокост. Нещо нередно се
случваше с него. Потърка отново бузата си. Но образът отсреща се забави за
части от секундата. Чуждото тяло отново се плъзна под пръстите му. Със заучено
още от детството движение пръстите му напипаха ключа за осветлението и голата
крушка светна. Ярката светлина го заслепи, но това не му попречи да вземе
бръснача.
С отработени механични движения започна да се бръсне, а когато острието задра в непознатата неравност, Марин натисна по-силно. От
раната бликна кръв. Болката беше позната. И сякаш се превърна в сламка, за
която да се улови. А насреща му се оформи отново познатото му лице със
слабохарактерна брадичка. Образът със забавените движения изчезна. Негодуванието се надигна в него. Как беше
позволил на скръбта да го отдалечи толкова много от близките му хора?!
Спомените нахлуваха неудържимо в съзнанието му. Не можеше да се
гледа повече. Марин наведе глава над старата мивка и дълго сдържаните сълзи
закапаха, примесвайки се с кръвта, която шуртеше от бузата му, образувайки
розови вадички по напукания фаянс.
Смъртта на Румяна за него беше непоносима. Той яростно беше
захлопнал вратата към любимите хора, за да може да понесе скръбта от загубата
на неговия ангел. Напусна всички, защото не можеше да живее с паметта за нея.
Продаде къщата на спомените, остави малката си дъщеричка, от чиито очи го
гледаше любимата жена. И замина за Англия.
Следващите петнайсет години преминаха в мъгла. Животът беше
изгубил смисъл. Катерина беше хищникът, който го подтикна към машинациите на
Ямамото, Стефан и Даниела. Вечно алчна за пари и власт, тя го тормозеше
постоянно с натякванията и капризите си. Чувстваше се заклещен между яростната
си скръб по Румяна и обсебващата връзка с Катя. Поддаде се на манипулациите и
посети лондонското представителство на машината за спомени.
След това много неща му се губеха. Спомените за Румяна бяха някак
бледи и схематични. Изведнъж закопня да промени и представите на дъщеря си за
себе си. Изглеждаше му по-лесно да я манипулира чрез машината на Ямамото,
отколкото да потърси прошка от нея. И замина за България.
Надвесен над мивката, Марин се задъхваше от силата на нахлуващите
спомени за любовта и благоговението му към Руми. Заедно с гноясалата кръв и
сълзите, в канала беше изтекла цялата злост, с която го беше отровила Катерина.
Над наведената му фигура, в огледалото се появи неясният образ на любимата.
Безплътната ѝ ръка се протегна и сякаш надигна един немирен кичур коса от
челото му. Марин се почувства облекчен. И по-жив, отколкото когато и да било
през всичките петнайсет сиви години.
В малката къщичка на майка си, в старата баня Марин като че ли
намери онази своя загубена част от скръб, болка, отчаяние, гняв и разкаяние.
Тази част, която беше изключил. Но точно тя го изпълваше с решимост. Отворената
врата към нея му даваше сила да се бори за щастието на Анелия и да спаси живота
на баба Анка, неговата майка.
Дали щеше да успее да измами машината? Дали можеше да заблуди
операторите, че чипът с фалшивите спомени все още действа? Струваше му се, че
ще се справи и усещаше подкрепа на безплътни, но мощни сили. Разчиташе на това,
че той беше включен още в началото на програмата и технологията все още не беше
толкова усъвършенствана.
Беше длъжен да опита. Имаше неистова нужда от
прошката на дъщеря си и майка си. Все още нямаше план. И трябваше да внимава да
не го разкрият, но беше разбрал, че може да намери съюзници сред приятелите на
Анелия.
Ив-Ана Драгомирова
Няма коментари:
Публикуване на коментар