Стефан доволно потриваше ръце, хем да се стопли и надничаше над рамото на дребничкия японски учен Ямамото Маями, който наблюдаваше дисплея на таблета и сменяше настройките на апаратурата. Пред входа на паметника на връх Бузлуджа вятърът вилнееше на воля, мразът неприятно проникваше през дрехите в студени тръпки.
Тази сграда бе най-подходяща с формата и местоположението си за заключителния етап по проекта „Машина за спомени“. Международни екипи от учени по света се бяха заели с по-мащабния проект „Машина на времето“, но и това, което бяха достигнали, беше голяма крачка напред. Сега предстоеше да приведат апаратурата в действие. Да проверят правилно ли работи, ще може ли да променя спомените, ще може ли да контролира успешно обекта.
Анестезиологът д-р Косев си беше свършил добре работата с психотропните. Затова началните резултати върху обекта се размесваха с отшумяващото им въздействие.
На таблета се изобразяваха спомените, които „вижда“ обектът, а на интерактивната дъска, монтирана в стъклена кабина, се виждаше апаратурата вътре в сградата. Отвътре стените бяха обточени от пояс, направен от прозрачна материя, а в него – прозрачен балон, в който свит, в полусънно състояние, стоеше обектът, който отвлякоха от болницата. И най-ценното – малкият чип, прикрепен към блузата, съдържащ „екзотична материя“, или, казано на езика на физиката – материята с отрицателна маса. Благодарение на нея и специалната апаратура, при определено движение на обекта, пространството се изкривяваше и той се връщаше в миналото. Японецът следеше визуализациите, които Анелия преживяваше. Когато внушеният ѝ сън с „филма“ премина, той влезе в стъклената кабина и докосвайки леко интерактивната дъска, стартира процеса. Трябваше да изследват възможностите на машината и евентуално непредвидими процеси и последствия. На дисплея се появи малка къщичка, майката на Стефан, която дистанционно въведе момичето в детската ѝ стая. Така улесняваха процеса. Бяха проучили внимателно историята на семейството. С този експеримент трябваше да разберат:
1. Ще успее ли машината да върне човека в неговото минало?
2. Ще може ли обектът да праща информация в миналото на друг или други хора за важни бъдещи събития?
3. Могат ли да се променят спомените?
4. Може ли човек да направи контакт с близък починал?
5. Може ли да се промени бъдещето?
Допълнителни: непредвидени усложнения и последствия, невъзможност на обекта да се върне в настоящето.
Ръката на дребния учен трепна и той смутено впери тесните си клепки в таблета. Бяха се появили три визуализации. Момичето, ровещо за детските неща в раклата, друг екран с прииждащите детски спомени, а на третия екран се появи майката, която като полупрозрачно видение привлече вниманието на Марин и го поведе към къщата.
А там беше част от екипа – охранителят Буцата, майката на Стефан и двете му деца, психотерапевтката Даниела. Можеше да се случи неприятно недоразумение. Децата са си деца, чуват разговорите на възрастните и казват чутото импулсивно. Всеки момент можеха да кажат на госта къде е момичето. Трябва да предупредят Даниела да се заеме с бащата, да заблуди вниманието му и да го отпрати. Стефан звънна на Даниела, а японецът пъргаво влезе в кабината и забави скоростта на процеса. Експериментът трябваше да се състои. Тук и сега. Непредвидените събития се появиха в резултат на активното проявление на една починала жена преди петнадесет години. С това можеха да докажат друга предполагаема теория – че дори и след физическата смърт, менталната част остава като енергийно проявление. И не само това. Съзнателно, емоционално и активно се проявяваше, като при неопределени обстоятества, умееше и да се визуализира. Как ли се случваше това? Може би с астралното си присъствие, привличаше близките си хора и те го визуализираха в образ? Или менталната енергия на починалия правеше това?
Още няколко екипа по света наблюдаваха от техните лаборатории визуализациите като три-де холограми. Но освен Ямамото на връх Бузлуджа, само няколко утвърдени учени имаха право да контролират и променят процеса, като се координираха.
Обектът започна да се връща назад във времето, в по-невръстна възраст. Майката решеше косата на тригодишното си момиченце, седнало на табуретка пред огледалото. То погледна странно образа на мама и със сериозен глас на възрастен ѝ каза:
− Мамо, знаеш ли, че трябва да отидеш на лекар. Имаш лошо заболяване. Още не знаеш. Ако отидеш навреме, още сега, лекарите ще те спасят и няма да си отидеш след две години. Направи го, иди още сега при чичо доктор! Моля те!
Жената изпусна гребена и се втренчи в огледалото, където се отразяваха сериозните очи на дъщеря ѝ.
В същия момент видението на мъртвата от петнайсет години жена изчезна от погледа на бащата и се появи пред девойката в детската стая. Анелия парализирана в образа на спомена, беше стиснала конвулсивно ценностите от детството си. Когато майка ѝ се появи, все така млада, каквато я помнеше, ахна и изпусна предметите от ръцете си.
− Мамо, − препъна се в разпиляните вещи, опитвайки се да достигне с разперени ръце майка си и да я прегърне.
Румяна леко обърна длан в ефирна мъгла и я спря, а гласът ѝ прозвуча приглушено като от далечно място :
− Не, дъще! Аз се визуализирах, но не съм материална. Не
можем да се докоснем и прегърнем. Аз съм холографски образ, както вашето
напреднало технологично поколение го нарича. Предупреждаваш ме от бъдещето да
отида на лекар, преди да съм разбрала за болестта си. Не знам това твое желание
ли е или някой те контролира, но мисля, че не е редно да се бъркаме на съдбата
и да променяме миналото. Ние, които вече
сме си отишли от вашия свят, се появяваме пред близките си само при тежки и
опасни препятствия, за да ги предпазим. Бях привлечена от опасни технологии,
които в момента искат да променят твоите спомени, но не могат да променят
нашето минало и съдба. Не им вярвай! Ти си в голяма опасност! Участваш в
експеримент, който може да промени спомените ти с фалшиви и да промени
същността ти! Внимавай! С баща ти ще се опитаме да те спасим! Видението потъна в ефирна мъгла, а Анелия остана в детската стая,
по-объркана от малко момиченце.
Всички учени, наблюдаващи визуализираните преживявания на обекта, бяха потресени. Не бяха очаквали въздействието на духове или както ги наричат научно – космически енергии. Не предполагаха, че дух може да се намеси в софтуерното управление на апарата.
Анета Фил-Петкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар