Невероятна приказка за чудесата - Галина Златкова

 

Родена в гр. Перник. Автор е на книгата „Приказки за всички, с животните добрички“ (2017). Печели трето място на конкурс за детска приказка на литературен клуб „Многоточие“ (2017). Член на литературен клуб „Многоточие“.

Невероятна приказка за чудесатa

 

           Високите борове като стражи ограждаха малката бяла черква - ангел, който те завладява със своята загадъчност и красота. Не случайно тя носи името на Архангел Михаил, чието присъствие бе осезаемо. Около църквата цареше спокойствие, кристалният въздух те изпълваше със свежест, само птичият хор долиташе отвред.

          Наближаваше обяд и слънцето галеше с лъчите си, а мирисът на бор караше тялото да се отпусне. Ники стоеше до колата и се наслаждаваше на прекрасния ден и омаята на уникалното място. По навик погледна часовника си и се усмихна виновно. Пак се сети за работата.

            Ценеше точността, беше стриктен, отдаден на работата, на хората, които обичаше. Младият мъж свали тъмните си очила и погледна към рекичката. Буйната планинска река течеше в близост до черквата. Ромоленето ú носеше оная наслада за душата, за която всеки градски човек жадува. На брега седеше млада жена. Буйните черни къдрици немирно танцуваха върху бялата ú тениска. Ели - неговата първа и последна любов! Неговото момиче.

            Като малко дете тя хвърляше камъчета във водата. Рекичката я примами, тя нави дънките, събу маратонките и нагази в студената вода. Тихо изписка от допира с нея. Обърна се към тичащия към нея мъж и от очите ú потекоха сълзи.

            − Ели?

            − Добре съм, скъпи! Водата се оказа неочаквано студена − отвърна момичето.

            − Ели, внимавай! Боже, как ти хрумна да влезеш в реката? Ще се разболееш.

            − Спокойно! Подай ми ръка. О-би-чам те! – младата жена дяволито се засмя.

            Прегърна я, извади я от водата и я отнесе на един голям камък. Приседна до нея и с нежност оправи падналия над лицето ú кичур. Целуна я по бузата. Тя се засмя и го прегърна. Когато изсъхнаха, я обу, хвана я за ръка и се запътиха към черквата. Това бе техният втори дом, тук живееше вълшебникът, който върна Ели към живота.

            Преди три години Ели умираше. Последна фаза на рак. Лекарите не можеха да направят нищо и ú даваха от три до шест месеца живот. След това започнаха да се случват чудесата. Младият мъж се спря. Бяха стигнали до черквата и Ели с бавни стъпки стигна до входа, поклони се смирено, после влезе.

            Ники седна на пейката и вдигна глава. Погледът му се спря на образа на Архангел Михаил, който му се усмихваше и сякаш му казваше: Не се плаши, младежо! Аз съм тук, за да помагам. Но трябва да ме призовете! Вярвайте в чудесата, хора! Бъдете щастливи, ценете живота! От очите на младия мъж потекоха сълзи. Те върнаха назад филма на живота му.

            С Ели израстнаха в столичен квартал − тих, с много деца. Училищният двор бе мястото, където всички се събираха, и играеха на воля. Бащите и на двамата бяха хирурзи в голяма столична болница. Двамата бащи лекари разбраха, че живеят в един квартал, когато се родиха децата. Ники и Ели станаха неразделни още в детството си, а когато станаха по-големи, дружбата прерасна в любов.

            Не можеха един без друг, бяха родени, за да се заедно. Разбираха се с поглед. Отгатваха желанията си. Защитаваха се. Обичаха се. Заедно мечтаеха да станат лекари. Влязоха в Английската езикова гимназия, елитно училище, с прекрасни учители. Съучениците им бяха добри и умни деца. Но имаше и такива, които в душата си носеха завистта и лицемерието.       Иван и Мария − близнаци от Банкя, завиждаха на обичта на Ели и Ники, завиждаха им, че са деца на лекари, че са от заможни семейства. Мария успя да се сприятели с Ели, все я канеше на гости. Ники винаги повтаряше на Ели да се пази от Мария, но тя не намираше начин да прекъсне връзката си с нея. Това продължи до края на единайсти клас.

            Ники замина на състезания в Бургас. Отсъствието му съвпадна с рождения ден на Иван. Ели не искаше да отиде сама, но Мария изкусно я разубеди. Как бе преминал празника, Ники не разбра, но след този ден Ели се промени. Посърна. Моли я да му каже какво се е случило, говори с Мария, сби се с Иван, защото той се държа много нагло, но не получи отговор.       

            Ели започна да го отбягва. Дванадесетият клас мина мъчително. Дойдоха и кандидатстуденските изпити. Бяха се уговорили да учат в Америка, но документи подаде само Ники. Ели остана да учи в София.

            Ники замина сам за Америка. Ели смени телефона си, а когато той се връщаше в България, тя редовно отсъстваше от града и дори от страната. И така пет години. Един ден дойде убийствената новина, че Ели се е омъжила за по-възрастен италиански бизнесмен. Ники бе смазан. Намери утеха в неистовото учене, а вечерите запълваше с работа в една болница.  Така стана най-добрият хирург. От Америка замина за Канада по покана от една от големите болници.       Преди три години му се обади майката на Ели и му съобщи зловещата новина. Ели умира. Тогава му разказа, че на рождения ден е била упоена и изнасилена, че е забременяла, а незаконният аборт я е осакатил. Омъжила се, за да осинови дете, но то внезапно е починало, което е активирало нейното разболяване. 

            Ники не можеше да повярва какво е преживяла Ели, сама. Взе първия самолет и отиде в дома ú. Бе се развела. Неговото момиче приличаше на сянка. Не, не можеше да я остави да умре! Веднага я заведе в Торонто при най-добрите лекари, но болеста бе напреднала и вече бе късно. Тогава, като Божи пратеник, се появи една медицинска сестра, която им разказа за своя близка, излекувала се от коварната болест. Даде им името и телефона на жената. Още си спомняше думите, които каза на Ели: Мило момиче, Бог помага на хората, но те сами трябва да го поискат. Животът е красив, въпреки лошите неща. Само Бог решава кога да дойде нашият край. Затова не се предавай, а се бори! Понякога стават чудеса. Има една уникална черква край Отава, откъдето започна изцелението на една моя близка. Тя ще ти даде диетите, билките, всичко, което ú е помогнало. Но повярвай в себе си! Повярвай в чудесата!

             Първата им реакция бе, че това ще е някоя смахната жена, след няколко дни промениха мнението си и Ники ú се обади. Срещнаха се още същия ден. Казваше се Маруся − невероятна жена, силен характер, готова да помогне на всеки. След преживяното, тя се бе научила да цени всеки миг. Заръча им − първо да отидат до черквата. Тя е стъпката към изцелението.

            На другия ден вече пътуваха. Най-ужасното пътуване! Ели бе много зле, лежеше на задната седалка, често спираха. Стигнаха по обяд, Ники я занесе на ръце до входа на черквата, отвори вратата, остави я вътре и излезе. Едва ли щеше да забрави часовете, в които я чакаше. Вълнуваше се как е там − сама. Питаше се дали не ú е станало лошо. Но чакаше отвън търпеливо.       Така бе прието, всеки влизаше сам. И когато я видя да излиза от черквата, замръзна. Тя изглеждаше различна, имаше блясък в очите, сякаш някой бе ú влял живот. С уплаха я съпроводи до перилата на мостчето над реката. И бе готов да я спасява, мислейки че тя ще скочи.       А тя разпери ръце, наведе се към реката и застина. Когато се обърна към него, каза, че е гладна. Ники помоли монахините за малко храна. Спомняше си разказа ú: Скъпи, когато ме остави вътре, съм изгубила съзнание. В един момент усетих някаква топлина, която ме обгръща. Озовах до олтара − пред иконата на Архангел Михаил. Чувах омайна песен, небесни мълнии се спускаха към мен, вливайки в тялото ми сила. А Архангел Михаил ми се усмихваше. Трепереща се изправих, помолих го да ми помогне. Разказах му живота си, казах му, че искам да живея. Много плаках. Когато тръгнах към вратата, бях лека като перце, сякаш не стъпвах. Почувствах, че това не е моето тяло, че съм преродена за нов живот.

            Още същият ден започнаха да лекуват Ели по записките на Маруся. Непрекъснато се варяха отвари от билки, правеха се промивки, бани, компреси. Ели се хранеше с определени храни. Изключи месото, яйцата, захарта. Бяха лекари, но се убедиха в лечебните свойства на билките. След три месеца туморните образувания се смалиха, след още три − започнаха да изчезват.

            Дали с помощта на Архангел Михаил, дали от желанието за живот, или от рецептите на Маруся, след година и половина Ели се излекува. Вече три години - на първи август, денят в който се случи чудото в черквата, те идват тук. Оказа се, че Ели има и шанс да роди бленуваното дете. Такава бе необикновената приказка за чудесата в живота. А тя е по действителен случай с моя близка позната от Канада.

към страницата