Новите технологии - Ценка Бакърджиева

 

Казвам се Ценка Бакърджиева. По образование съм инженер. Имам 22 години трудов стаж в банковата сфера, а от два месеца съм учител. Писането на разкази е едно от моите хобита, с което релаксирам.

Самостоятелни издания
„Вечният бриз“ (стихосбирка) 1997 г.под псевдонима Цветомира Бончева;
„От алфа до омега“ (сборник) – 2011 г. – издателство „е-Книги“.
Участие в съвместни издания
2006 г. – „Волни хоризонти“ (антология) – издателство „Аргус“ – „Някъде в провинцията“;
2008 г. – „Таласъмия 2006-2007“ (антология) – Издателска къща „Квазар“, „Еньовден“, „Ab ovo“, „Празник“;
2008 г. –„Секси хоризонти“ (антология) – издателство „Аргус“ – „Стихоплетното излияние“, „От алфа до омега“;
2008 г. – В годишника „Български фантастични ВАЯНИЯ 2008“ – „Егоцентричното огледало“;
2008 г. – „40 години клуб за фантастично изкуство Тера Фантазия“ – „Неограничен кредит“, „Дончо, Страти и аз“;
2012 г. – „Алманах ФантАstika / 2012“ – „Уловът“.
Публикации в периодика
2001 г. – списание „Вселена, наука и техника“, бр. 3 – „Велимир“;
2004 г. – списание „Вселена, наука и техника“, бр. 5 – „Честит рожден ден, Емили“;
2005 г. – списание „Вселена, наука и техника“, бр. 2 – „Награда“;
2016 г. – „Добрата новина“ – годишен алманах „Море“ и в предходни години публикации на стихотворения в сп. „Море“.
От известно време пробвам да пиша на теми извън фантастиката

Новите технологии

 

− Госпожо, ето моята тарифа. Ще излезе скъпо, но използвам най-съвременна техника.

Частният детектив бутна листа с цените на своите услуги. Магдалена го погледна. Държеше да изглежда като жена с взето правилно решение по нейния случай, а не отчаяна.

− Това искам! – посочи. – Впрочем, дори настоявам да използвате най-новите технологии. Желая недвусмислено да хвана маминчо в лъжа.

 

Навън есенният вятър гонеше първите опадали листа. Въртяха се и се скупчваха както спомените на Магдалена. Горе в детективската агенция спазъм сбръчка стомаха ú, щом реши да сподели фактите. Сами по себе си не бяха смущаващи: Емил е на втори брак и е примерен съпруг. Наглед − перфектно, обаче продължаваше да я човърка съмнението около неизяснения мотив за неговия развод. Нима всяко идеално семейство се разтуряше поради изчерпването на връзката? Та нали съществуват десетки начини за освежаването ú? Учудващо, но той до скоро продължаваше да има приятелско отношение към бившата си жена. Дори ги запозна със Зара.  Зара през минутите насаме я предупреди за предстоящи проблеми. Магдалена не погледна сериозно на предупреждението. Бившата Пеева просто завижда! Не е могла да задържи Емил и търси реванш, за да вгорчи връзката им с нелепи твърдения.

А то...

 

− Скъпи, избрала съм блед тюркоаз за спалнята, който ще хармонира с пердетата в цвят на смарагд с бели акценти. Ето, нося проспекти и мостри от магазина.

− Според мама: „Синьо зелено − мъртво студено”. Съгласен съм с нея – небрежно изрече Емил.

− Не разбирам – учудих се. − Тя кога се запозна с плановете ми за освежаване на жилището? Снощи ги обсъждахме. Днес минах в търговския център.

Съпругът ми разсеяно отвърна:

− На обяд се отбих да хапна при нея. Мама се обади, че е сготвила любимата ми манджа.

 

„Пиле фрикасе – помисли Магдалена. – Мразя маминото пиле фрикасе!”

Вятърът навън се усили. Вихрушка повдигна полите на шлифера. По навик ги затисна надолу. После се сети, че е с панталон...

 

− Няма нищо женствено в крачолите! – отсече Славея. – Какво ти е харесал Емил, като си все с гащи? Тънък глезен на високо токче – така се ходи! Полата до коленете! Ни сантиметър по-късо! Късото е за магистралките.

− Слушай мама, скъпа. Тя най-добре знае – тихо ми прошушна Емил на едно семейно събиране няколко месеца след сватбата.

 

Постепенно свекървата бе станала постоянен член на семейството, въпреки че не живееха заедно. Нейното влияние се усещаше дори в дребните неща. Трябваха месеци, за да се пребори маминка да не влиза в апартамента, докато бяха на работа и да не поставя карета, тишлайфери и изкуствени цветя, където й падне.

 

− Е, какво толкова! – развика се Емил след моя внимателен упрек. – Идва да ти помага. Дори не се срещате! Мама чисти, изхвърля боклука, готви. Все едно, че имаме безплатна, домашна помощница.

− Можем да си позволим чистачка. Не искам да го прави вместо мен. Така не се чувствам у дома – приплака ми се. −  Все едно съм на гости.

− Как да я спра? – зачуди се Емо.

− Моля те! Поговорете! Трябва да разбере. Не сме малки, а ни се меси. Искаме дете. Напрегната съм! Не мога да се отпусна. Не мога да забременея...

− Добре, скъпа! Ще поговоря с мама – увери ме той.

 

 Въпреки че спря да ходи неканена през деня, невидимото присъствие на Славея продължаваше да се усеща.

 

− Какво ще кажеш, Магде, да купим хлебопекарна? – предложи Емо.

− За какво ни е? Нито ям хляб, нито обичам да хвърлям храна.

− Ще даваме половината на мама. Тя добре си хапва.

 

− Мила, щях да взема билети за театъра, но разбрах, че главният актьор отсъства. Дубльорът не пресъздавал  в пълнота образа.

− Откъде знаеш, Емо?

− Мама два пъти е гледала постановката.

Не се сдържах и попитах:

− До кога майка ти ще определя всяко твое действие?

− Глупости!  –  възмути се той. – Просто ми подава информация!

Умолително настоях:

− Ограничи ходенето денем при нея! Дори след работа говорите с часове по телефона...

− Тя ме търси – опонира той.

− Щом те търси, кажи й, че си добре и не влизай в продължителен разговор.

− Настроена си против мама – обидено констатира.

− Не, но ти още се държиш за полата й. Господи! Голям мъж си! Моля те, обещай ми, че ще разредите срещите. Нека си намери хоби и приятелки. Вкопчила се е в нас и не ни оставя да дишаме.

 

Той обеща, а тя се опита да вярва, че е постигнала успех. Емил вече не споменаваше непрекъснато майка си. На обяд се хранел с колеги в закусвалнята до офиса. За потвърждение всеки ден на вечеря разправяше вицовете, разказани от тях. Непрекъснато даваше отчет какво е ял. Много подозрително и неубедително! Но Магдалена нямаше за какво да се хване и сама започна да се успокоява, че бракът им най-после влиза в нормални релси. До вчера.

 

− Срещнах Зара. Бременна е в шестия месец. Нормално е станало – съобщих усмихната, като се прибрах вкъщи.

− И ти е радостно? - ядосан ме попита Емил.

− Ами... Случило се е на Зара - ще се случи и на мен – смутено отвърнах.

− Тая ялова кучка три години се мъкна по доктори! Влачеше ме с нея, а сега ти се хвали. Нормално било! Колко ли пари е потрошила за ин витро!

Стресната и изумена наблюдавах реакцията на моя съпруг. Не се сдържах и се развиках:

− Спри се! Чуваш ли? Спри се! Не говориш сериозно, нали?

− Какво му е несериозното? – озъби се той.

− Все едно слушам майка ти!

− Мама? Аз може да не разбирам женската природа, но тя най-добре усеща такива като Зара и...

− И мен? - ситуацията назря и буквално прогледнах. – Боже, ти тайно се срещаш с маминка, а обеща да не го правиш. Сам ме запозна със Зара. Забрави ли? Поддържахте приятелски отношения, а сега... Мама ли те надъхва?

− Не е вярно!

− Ами-и!

 

Бе наложително да разбере истината. Омъжените жени посещаваха частния детектив, за да научат как мъжете им правят забежки... Колко комично и трагично! Ще следи съпруга си дали ходи тайно при своята майка.

Най-после заваля дъжд и отми сълзите от горчилката.

 

След една седмица получи съобщение от детектива, че е готов и я очаква. Усъмни се в резултата. През периода на наблюдението Емил чинно се беше прибирал след работа. Изключваше друго. Та той имаше нейното алиби!

 

− Ето, госпожо – каза детективът, наведе се над компютъра и стартира клипа.

Тръгна видеозапис. На него ясно се виждаше къщата на Славея. В десния долен ъгъл дата и часовник отбелязваха времето до секунди.

Магдалена бе поразена! Емил не пропусна ден от седмицата, без да посети майка си. Бе ходил в три обедни почивки. Две вечери се беше отбил почти в полунощ, когато вероятно Магда е спяла.  В събота и неделя бе удостоил мама с присъствие между седем и осем сутринта. Тогава би трябвало да бяга с приятелите в парка, но Славея е обработвала, внушавала...

Господи! Та той прекарваше по-малко часове с нея – собствената му съпруга!

Усети как кръвта се оттече от лицето и ръцете й. Стана й студено не от мъката в душата, не от горчилката в гърлото... Бе обладана от бяс!

− Госпожо, седнете – покани я детективът, видял изписаната промяната по лицето.

Но тя бързо хвърли уговорената сума на бюрото, почти изскубна флашката от компютъра и с твърда стъпка пое навън. Преди да затръшне вратата се сети да каже:

− Благодаря за услугата!

 

Прибра се успокоена вкъщи и от входа:

− Здрасти, скъпи! Как е мама? Отдавна не си я споменавал.

− Нямам идея, Магде! - озадачен отвърна Емил.  Разговорите ни са ограничени. Прекратявам ги, щом кажа, че съм добре.

− Сигурен ли си?

− Съмняваш ли се? – опита се да вкара весела нотка.

− Абсолютно!

Магдалена междувременно бе подготвила домашния компютър за пускането на записа.

− Искам, Емо, да проследиш главния герой на филма.

Емил се втренчи в екрана и не се стърпя:

− Какви са тия глупости? Нищо не виждам!

− От сателит - толкова! Според Гугъл това е нашият град, това е къщата на майка ти, а това твърдя, че си ти. Познах те по походката, шапката и шлифера.

− И какво доказваш?

− Че искам развод! Сещам се за приказката и юнакът що бозал двадесет години. Ти Емиле, бозаеш четирийсет. Едно юначество исках от тебе: да пуснеш полата на майка си. Разбирам, да се грижиш за нея, щом е болна, но тя и двама ни ще надживее. Как да имаме собствено дете, като си още момченцето на мама?

 

...

 

− И така-а, уважа-а-еми зрители, победителят в играта за невероятна история, доказана с полиграф, е Емил Пеев. Да припомня: господин Пеев ни разказа как заради новите технологии е загубил своята съпруга. За какво ще използвате парите, господин Пеев?

Заслепен от прожекторите на сцената и щастлив от неочакваната развръзка, Емил импулсивно отговори:

− Ще се оженя отново и с наградата ще отидем на меден месец!

− Аплодисменти!!!

 

Славея гледаше предаването вкъщи.

„Браво на моето момче!

Впрочем Костова разказа колко хубаво било на Аруба. Ще го накарам да отидем на острова. Нека там се опознаем с новата му съпруга и дай, Боже, дано не е опърничава като предните две!”

към страницата